Корен на бриар

Материалите - дървото
Брайер (или бриар, от френски bruyere, бот. Erica Arborea)

Растението бриар е малко дърво със силно разклонена корона и тъй като не става по-високо от 3-4 метра прилича на дърво-джудже или на висок храст. Растението се среща предимно по бреговете на Средиземно море, но материалът, който ни интересува трябва да се търси по високите и трудно достъпни планински райони на средиземноморието. Бриарът развива мощно коренище, за да се задържи в скалистата почва, а тази част от него, който се използва се намира между корените и началото на стеблото. За най-добър бриар за изработване на лули се счита италианският, от високите части на Тоскана. Не по-малко добър е обаче алжирският и гръцкия.

След като бъде изкопана от земята тази кълбовидна част от стеблото / корена на бриара се почиства, а преди да се разреже внимателно се оглежда за впити в него камъни. Начина на рязане и подготовката суровия бриар е отделен занаят, който се предава от баща на син поколения наред. Признат от всички, най-добър материал за изработка на лули, бриарът се разрязва като се образуват основно 2 вида блокчета - ebauchon (вътрешни) и plateaux (външни) за корена. Първите като цяло са с по-ниско качество, защото има много по-голяма вероятност да се появят пукнатини и други дефекти по време на работа, докато plateaux като цяло са с по-високо качество и цена. Това се дължи освен на качеството на самото дърво и на красотата на шарката.
Бриарът притежава определени свойства, които го правят толкова добър като материал за изработвауне на лули. Някои от тези качества са неговата твърдост и плътност, а освен това красотата му и факта, че много трудно гори.
За постигане на добър краен резултат е много важно как и колко време се съхранява бирарът. Във фабриките за добив на бриар той се съхранява (отлежава) и съхне поне 1 година, но след това в моята работилница например престоява най-малко още 6 месеца докато започна работа с него.

Мундщуците

Мундщукът е изключително важна част от лулата. В края на краищата той представлява понякога 40 понякога и до 60 – 70% от цялата лула. Освен това винаги е добре, тази част, която човек поставя в устата си да бъде прецизно изработена. Прецизността в изработката на мундщука на една лула говори за способността на този който я е правил да съедини два разнородни материала в едно цяло и освен това да направи удобен и красив инструмент за пушене.

 

Вулканитов (ебонитов) прът преди да бъде обработен

 

Няколко са материалите, от които се изработват мундщуци за лули. Вулканит (или ебонит), акрил, гума и тъй нареченият Cumberland. За най-добър се смята вулканитът. Той представлява пресована под високо налягане гума, която се оформя като пръти с различен диаметър. Разликата между вулканита и Cumberland е, че първия е наситено черен на цвят, а втория е с кафяво червеникави нишки. Необработеният вулканит представлява плътен много здрав материал, черен на цвят прът. Обработен се полира до плътно черен цвят със сатенен блясък. Сравнителна малко дразни и наранява зъбите и е красив освен това позволява изтъняване на мундщука в частта до т.нар. устнички. Използвам също и т.нар Къмбърланд (Cumberland), а също и акрил (Lucite) но само по специална поръчка. Всъщност нищо не може да замени добре направеният мундщук от плътен качествен ебонит.

 

Обратно

Направата на мундщук от прът с диаметър например 20 мм отнема понякога повече време от изработването на останалата дървена част на лулата. В повечето фабрики за лули, например Kapp & Peterson или Stanwell се използват готови отливки (pre molded stems) от вулканит или от акрил. Причината ползването на такива отливки е, че значително намаляват времето за направа на една лула и съответно снижава цената. Причината аз да не използвам такива мундщуци е, че е невъзможно да се изтънят дотолкова, че да бъдат удобни и освен това ограничават в избора на формата и от там следването на естествените шарки на бриара.