Историята на лулата датира от древността. Индианци, маи и ацтеки са пушели лули. В Европа за първообраз на съвременната лула се приемат останките от неолита намерени на територията на днешна Швейцария - това са тръбички от кост, с които древните жители са пушели треви. Има и други такива примери.
В началото лулата е представлявала тръба с тютюн (или треви, билки) в единия край, а днешната лула е резултат от много усилия, проби и грешки, изучаване на процесите и естетическо мислене.
Ръчното изработване на лула е деликатна операция, изисква търпение, познания за материалите и усет за форма. Откриването на бриарът като материал за производство на лули е станало случайно. Историята разказва как френски майстор на лули (тогава било разпространено да се изработват от миршаум) отишъл на поклонение на паметта на Наполеон Бонапарт на остров Корсика. Разбира се взел със себе си една от най-добрите си лули. В един лош момент изтървал лулата и тя се счупила. Местен майстор изработил нова глава на лулата от някакво непознато дотогава бледо-златисто дърво, което се оказало отличен материал за целта. Французинът бил въодушевен от откритието си и занесъл мостри от материала в известното със своите майстори дърворезбари градче Сен Клод. Така започнала употребата на бриар за изработване на огнища за лули, а Сен Клод се смята за първоизточника на производството на лули.