За мене
Роден съм на четвърти август 1972. От малък се опитвам да правя разни неща с ръцете си с подръчни средства, с каквото намеря. Понякога имах успех, но повечето пъти не. На няколко пъти яростно експлоатирах работилницата на баща ми не толкова, защото нямах пари за например кухненски плот, а защото исках плот от естествено дърво тук така извит, там иначе и на цвят точно какъвто аз искам. Купих си първата лула на 16 години от една будка на бул. Витоша, когато нито имаше тютюн, нито лули. Беше Real Briar, албанска машинно направена лула. С две думи нищо особено, но ми хареса. Минаха доста години и на пазара в България се появиха и лули и тютюни. Започнах да събирам лули една след друга в един момент през 2003 се оказах с над 40 лули в колекцията си. Много или малко човек винаги търси нещо ново и непознато, а за мен това бяха лулите и все се питах защо тук е така, а не иначе след като изглежда по-лесно да е извита еди как. Защо не ми е удобна, а изглежда толкова добре. Защо не се пуши добре с тази а с тази неугледната се пуши прекрасно…. И така на татък. В един момент видях, че в интернет се продават заготовки бриар и мундщук. Дори е обяснено (накратко) кое как се прави. Намерих си и литература. Поръчах първото си парче бриар (разпробито и с мундщук) от Марк Тински (American smoking pipe company) през януари 2003. Имах някаква представа, кое къде трябва да бъде, но до тук. Не посмях да поискам наставления, а започнах с каквото имам и както мога. Нещата учудващо взеха да се получават. Дялках в продължение на цяла седмица, нещо все не ставаше и накрая стана и се счупи. Разочарование, но и амбиция поръчах си още едно парче от Pimo пак започнах - излезе пукнатина в бриара, упорито завърших лулата и установих че с нея се пуши много добре. Поръчах още, но не пробити и започнах сериозно да работя. Купих си инструменти и лека полека организирах мъничка работилница. Приятелите ми много ме насърчаваха и харесваха това което правех. И така с течение на времето събрах смелост и показах това, което бях направил на г-н Тински. Какво беше учудването ми, когато той ми каза, че харесва моите интерпретации на Ябълка и дори даде гласност на скромният ми успех.
И след това...
Така започна всичко. Смятах и продължавам да смятам, че по отношение на лулите ръчната изработка не може да бъде заменена от нищо, както и че която и да е лула купена от магазин, машинно правена или не, не може да бъде по-добра от тази направена специално за тебе.
Историята на GBpipes
След упорита работа проучване, четене и много опити сега мога да се похваля, че приеха моите лули в единият от големите магазини в София, след като ме тестваха, разбира се с лулата на свой клиент, който хареса работата ми и купи лулата, която бях направил в подобие на счупената от него.
Изработвам лулите си изцяло на ръка, следвайки традицията на датските майстори, доколкото я познавам, разбира се. Подбирам внимателно точното парче бриар за формата, която съм замислил и нарисувал на хартия. След това започвам внимателно да го оформям обикновено направо с диск за шлайфане. След като се убедя, че няма скрити пукнатини и дефекти в дървото внимателно пробивам огнището, държейки с ръка оформената вече лула. Дооформям лулата и пробивам отвора за втулката на мундщука. След като се убедя, че е правилно пробит спирам да работя с дървото и започвам да правя мундщука. Мундщукът е изключително важна част от лулата, той представлява тази част, която поставяме в устата си и трябва да бъде много прецизно направен. Не трябва да има грапавини нито отвън, нито отвътре. Трябва да е гладък и заоблен при яката и много тънък, така че да е удобен, но в същото време да не задържа потока на въздух от и към огнището, така че да не загасва лулата и в същото време да не влизат парченца тютюн в устата на пушача. Освен това трябва да е красив и да представлява естествено продължение на главата на лулата и да пасва съвсем плътно в отвора на шийката.
Мундщуците на моите лули са изработени изцяло на ръка с изключение на отвора на мундщука, който пробивам много бавно и внимателно на струг. Всъщност процесът по изработването на един мундщук може да отнеме също толкова, а понякога и повече време от изработването на самата лула.
Усещането, когато приключвам работата по някоя лула и всички шарки на дървото изпъкват ясно, мундщукът приляга плътно и цялата лула представлява едно цяло е невероятно. Всъщност не можеш да правиш това само за пари...
По думите на великият Сикстен Иварсон (Sixten Ivarsson) „добрата лула е 90 % физика, 5% материали и 5% магия”.
